Уморени сте от "подбораджии"? 
...или – още веднъж за автобиографията, мотивационното и подбора*

В linkedin някой беше пуснал тема "Tired of recruiters? We're different. Let us prove it", с други думи: "Уморени сте от подбораджии? Ние сме различни. Нека го докажем". Отдолу, естествено, преобладаваха мненията на дежурните хейтъри...

А думата "подбораджия" я използвах съвсем съзнателно, въпреки (а и заради!) "чалга"-звученето й. Защото е болезнен факт, че общественият образ на повечето специалисти по подбора не е никак изтънчен. Ама никак! И колкото и да се опитваме ние, подбораджиите да си го обясняваме с "озлоблението" у някого, който не е бил избран, другата страна на монетата е, че сред нас има доста случайно попаднали и – още по-плашещо! – неможещи да се самонадскочат, но самоповярвали си хора.

В две поредни седмици две приятелки ме поканиха като гост-лектор в два университета. Идеята им беше да дам практични съвети на техните студенти как да си напишат автобиографията и мотивационното (колкото и последното да им се струва безсмислено!) и най-вече – как да се държат на интервю. През цялото време на двете срещи се опитвах да бъда позитивен. И донякъде успях. Но само донякъде...

Започнахме с автобиографията. Това, което им казах, е че тя е едновременно техният "сертификат за произход и качество", и своеобразната им "инструкция за употреба". Тя трябва да бъде точна, ясна и предизвикваща интереса на четящия (това не значи зайчета и пеперудки в ъглите на листа!!!). Едно зле написано СV може да съсипе шансовете изобщо да стигнат до интервю, дори и да са наистина точните кандидати!

В него трябва да има коректни данни: име, телефон за връзка и имейл. И най-важното – да си направят сериозен мейл! Този, който използват за свалки в сайтовете за запознанства и който рекламира анатомичните им достойнства (реален случай!), със сигурност ще провали кандидатурата им! Както и снимката, която са си направили сами на огледалото в тоалетната на дискотеката, на мечата кожа пред камината или тази от сватбата, от която не е ясно булката ли кандидатства, или някоя шаферка...

След това им казах да продължат с образованието си, като започнат с най-високата, придобита степен или придобиваната понастоящем (ако са студенти). После да опишат професионалния си опит, като започнат с последната си месторабота. Но и да не лъжат каква е била длъжността им и какво са правили, понеже светът е малък! Няколко пъти съм попадал на кандидатури на бивши мои колеги и съм се удивлявал на какви длъжности са били в предишната ми месторабота, при положение, че такива е нямало, а и знам какво са правили...

Все още има различни мнения дали да се описват всички работни места, или само тези, които са релевантни на позицията, по която се кандидатства. Естествено, релевантният опит трябва да бъде откроен, но пропускането на работни места може да направи "дупки" в СV-то и това да усъмни правещия подбора и в най-добрия случай - да сложи документите в папка "резерви", а да извика само кандидатите, чиито резюмета не будят някакви колебания у него.

Не прекалявайте с уменията – казах на студентите – това, че можете да пеете, едва ли е най-важното, което би заинтригувало всички работодатели, затова не го пишете във всички СV-та, които изпращате! Но ако кандидатствате някъде, в където знаете, че има фирмен футболен отбор и последните няколко години са все втори по турнирите – би било глупаво да пропуснете, че сте играл в младежкия национален отбор!

От което идва и друг съвет: изпращайте адекватни на работодателите автобиографии (естествено, ако работодателят е известен и може да го проучите; ако не е – универсалното, стегнато и делово СV върши идеална работа!). Може да пропуснете умения като "Уорд, Екцел, Поуерпоент" (особено ако сте ги написали така!) – всички ги имаме! А "умението за работа с Интернет" даже не е умение... И пак наблегнах: не лъжѐте! Дори и умението Ви да е много рядко и впечатляващо за масата подбиращи, все някой от тях може да се окаже, че може същото, и истината да излезе наяве.

И дойде ред на – О, ужас! – мотивационното... Избягах от безкрайния спор какъв е смисълът от него и дали изобщо някой го чете. Факт е, обаче, че ако то е поискано – трябва да бъде получено. И няма значение колко добро е СV-то, ако не е придружено с добро мотивационно писмо. В него също трябва да се избягват "красоти", а да бъде делово и "право в целта". Да е без правописни грешки (както и СV-то, впрочем). Ако е възможно – да го адресират до точния човек, който ще го чете. И да не забравят: мотивационното трябва да даде отговор на четящия с какво кандидатът ще му бъде полезен!!! Това, че кандидатства в "престижна фирма, в която да се усъвършенства" може да е полезно за кандидата, но не и за наемащия.

Друг съвет беше: Не забравяйте социалните мрежи и образа, който сте си изградили там! Да, той е за приятели, но не само те имат достъп до него.

Отделно, че фейсбук и линкдин може да бъдат наистина полезни и за самия кандидат! Може да се окаже, че има познати, които работят в дадената фирма и да дадат полезна информация или ценен съвет, а и да се свърже с този, от когото зависи наемането, и да изпревари останалите с едни гърди (ако кандидатства за търговска позиция – това дори може да е изключитело голям плюс!). Естествено, и този съвет не е панацея – подбиращият може да сметне кандидата и за прекалено досаден и това да го отблъсне...

За Големия ден (денят на интервюто, де) им казах:

- Бъдете спокойни, но не и отпуснати!

- Облечете се делово!

- Не прекалявайте с грим и бижута!

- Вчешете се!

- Идете около половин час по-рано! Така ще избегнете лутането, ще може да отидете до тоалетна, да си поемете дъх, да се ориентирате в средата и – в крайна сметка – да бъдете спокойни!

- И накрая завърших: Ако не ви извикат на интервю или, дори и да ви извикат, не ви изберат – не се потискайте и не си мислете, че вината е само и единствено у вас!!!

И им дадох и примери. Но и понеже знам, че не всичко е толкова черно, им дадох надеждата, че съм срещал безкрайно много колеги, истински професионалисти, които с жар и удоволствие си вършат работата!

--------------------

*Текстът е първоначално публикуван в сайта на "Кариери". Със съкращения.